Как да разчитаме на чудеса?

Какво са чудесата? Ние често си задаваме този въпрос. От очите ни бликват сълзи, когато усетим истинско чудо да се случва с нас. С годините натрупан опит в създаването на приказки, сценарии и истории, все по-често разпознаваме чудесата. Усещането е като невидимия допир в “Сътворението на Адам” на Микеланджело Буонароти. Чудото е сякаш най-близкото усещане за присъствието на свръхестествената сила, която движи всичко. Днес, ние ясно съзнаваме, че  трябваше да минем през много „чудесии“, за да познаем чудесата.

Тази статия ще бъде за приказките и чудесата в тях… За приказката на живота и как да благодарим за всяко чудо, което той ни поднася… Как да повярваме с цялата си душа, че животът е чудо сам по себе си и сякаш няма нужда от друго качество… 

Как да разчитаме самите чудеса? 

Осъзнаваме все по-дълбоко, че само смирени можем да обикнем истински живота такъв какъвто е, но за целта трябваше да стигнем до предела на силите си многократно, сякаш, за да се калим. Тук не говорим за онова каляване, за което говорят бабите на внуците си, когато играят в калта. Говорим за онзи процес на закаляване, с който се кове желязо. А за да стане най-магическия и прецизен меч, металът трябва да мине през огън и лед стотици пъти. Сякаш е необходимо да минем  през стотици „чудесии“, за да усетим чудесата… 

В песента на рок групата Queen – “Who wants to live forever” се съдържа в есенция онова, за което ще говорим в тази статия. 

There’s no time for us

Оригиналният текст на английски език е: 

There’s no place for us

What is this thing that builds our dreams, yet slips away from us

В превод: 

Няма време за нас

Няма място за нас

Кое е онова нещо, което създава сънищата ни, но винаги ни убягва 

За нас онова нещо, което създава сънищата ни е Вълшебството… То не може да бъде описано или нарисувано. То е между редовете, в паузите, в тишината между историите на живота. То е онази Сила, за която говорят в „Междузвездни войни“, онова тайнство, което монотеистичните религии наричат Бог, а шаманите наричат Магия… За нас то е всичко, което съществува и ние сме създадени в него, от него и за него. Това е онзи невидим пети елемент – Етер, без който няма пространство, няма живот, няма време, няма светлина, няма движение и няма приказка… Именно този пети елемент създава чудесата. Днес, ние не само вярваме в чудеса – ние разчитаме на тях… 

Как да разчитаме НА чудесата?

Краткият отговор е с вяра… Тук не говорим за религиозна вяра и вяра в божества. Силата е неутрална единица за мощ и тя е във всеки един от нас и около нас. Единственото нещо, което ни различава са опита, знанието и умението да вярваме в чудесата и да живеем с постоянно усещане за тях… Ние днес нямаме друг избор освен да имаме доверие в Силата… Думата “доверие” сама по себе си съдържа вяра. 

Може би си задавате въпроса защо? Ами защото днес ние минаваме през хиляди трудности, за да осъществим нашата мечта… Интересното е, че на английски език думата “dream” означава “сън” и “мечта”. Ние мечтаем и сънуваме, а може би сме сънуващи мечтателки. Първо сънуваме мечтите си, а след това мечтаем да се осъществят и не спираме да работим за това. С всяка стъпка, която ни приближава до нашата мечта, ние вярваме все повече в чудесата. 

Идва един момент в нашата приказка, в която не ни остава нищо друго освен да разчитаме на чудо…

Чудото, което ще ни помогне да се изправим и да продължим. Всяка приказка съдържа в себе си такъв преломен момент, иначе няма как да бъде автентична и епична. Това е смисълът на пътя. Някои автори го наричат фабула, други развръзка, а ние го наричаме именно това – “Чудо”… То е между редовете на приказката, то е вълшебната сила, която развързва възлите, то е невидимия допир в “Сътворението на Адам”. 

Смирението 

И след хиляди перипетии, ние продължаваме да се учим на смирение… И нима може човешкото същество и изобщо творецът да остане неопетнен? 

Независимо какво ни се случва и какво се случва чрез нас, всеки от нас може да се смири. Осъзнахме го след като хиляди пъти застанахме пред неотъпкания път и нямахме избор, освен да продължим напред. След толкова много затръшнати врати, които сякаш искаха да ни направят незначителни, ние пуснахме всичко, като лист по вятъра зад нас, и изпълнени със значение и любов за всичко пред нас, заявихме пред Истината спокойно и достойно себе си… 

И когато в тишината на нощта, нямаме какво повече да кажем, а тихо замълчим с благодарност в сърцата и силна Вяра в чудесата, съблекли всички пластове на Егото, се изправяме чисти и готови за своята истинска мисия. Ето тогава чудесата стават светеща пътека напред към целта… И така, докато ние – мечтателките – не се превърнем в мечтата си, няма да спрем. 

Благодарим За Всичко… 

За да научите повече за нас и нашите вълшебства, последвайте ни във Фейсбук, Инстаграм и TikTok.