Разкажи на читателите ни за себе си. Откъде си и какво си правила до момента?
Родом съм от китното градче Панагюрище.Там премина детството ми, и винаги се сещам с топлота за родния ми край.
Израснах в интересно семейство, заобиколена от творци. Майка ми и леля ми винаги са рисували и още от детска възраст се прехласнах по тяхното изкуство.
Както майка ми, така и леля ми, имаха свой неподправен стил и това ми показа, че, чрез творчеството, аз също мога да изразя своята душа и сърце, защото като рисувам и създавам какъвто и да е вид творчество – аз рисувам себе си. Вярвам, че творчеството на един човек, е прозорец към неговата душа и вътрешен свят.
Как се зароди идеята за издателство “Ева и Мария”?
С Ева се срещнахме по много интересен начин. Срещнахме се в една от маркетинговите агенции, в която работихме. Аз бях там преди нея и, когато тя дойде, първоначално не се харесахме – бяхме с предубеждения една за друга. Не след дълго, обаче, обедните ни почивки с нея започнаха да придобиват все повече и повече смисъл. Нямахме търпение да стане обяд и отново да потънем в разговори за приказния свят около нас, който и двете виждаме.
Двете много бързо осъзнахме, че имаме потенциал като екип да творим чудеса. С Ева се разбираме дори без думи и вече знаем, че когато се съберем, генерираме толкова мощна енергия – способна да твори светове.
Осъзнахме цялото това богатство, което имаме и взехме решение да създадем нашето Издателство “Ева и Мария”, което има за цел да материализира и прояви всичко цветно и приказно, което виждаме и носим в себе си.
Как реши да се занимаваш с дизайн?
Макар и захласната по творчеството, дълги години през живота ми то беше в летаргичен сън. През тийнейджърските ми години, а и малко след това, аз бях далеч от каквото и да е изкуство. Търсех себе си, опитвах да се напасна на места и сред хора, които не са за мен. Опитвах да се развивам в аналитични и академични среди, като социолог, развивах се успешно, но не бях щастлива. Бях нещастна, защото колкото и добре да се справях с всичко – сърцето и душата ми страдаха. Знаех, че не това е моят път.
Когато бях бременна с дъщеричката ми Галатея, през 2015 г. за пръв път, от толкова много години, в мен отново започна да гори искрицата на творчеството. Започнах да рисувам и творя, а малко след това, взех решение да запиша второ висше образование в сферата на Графичния дизайн.
Реално завърших второто си висше образование с много хъс, амбиция и едно сладко бебче на ръце. Случваше се дори да ходя на лекции с дъщеря ми, защото знаех, че сега е моментът – нямам време за губене.
Винаги ме е водила идеята да бъда пример за дъщеря ми – да и показвам, че винаги има начин да прави, това, което обича. И, че когато аз взех решение да правя това, за което шептят сърцето и душата ми – аз взех това решение от любов към самата мен.
Определяш ли себе си като творец?
О, да, разбира се. Аз творя всеки ден, и то не само чрез творчеството като дизайнер и художник, което създавам.
Аз се чувствам творец и тогава, когато общувам с хората. Аз творя любов, приятелства, разбирателство. Аз творя щастие и усмивки и се стремя да го правя всеки ден.
Какъв е смисълът на живота за един творец?
Смисълът на живота за мен е движението, развитието и надграждането. Аз се стремя да се уча и образовам всеки ден, защото, когато аз израствам, израстват и хората, около мен. Когато аз раста, расте и моето творчество, растат и хората, до които то се докосва.
Ти имаш дъщеря Галатея, кажи ни нещо за нея?
Галатея е моето момиченце, за което винаги съм мечтала и което винаги съм си представяла, че ще имам.
Може би най-често срещаното схващане е, че родителят учи детето си, това несъмнено е така. Но появявайки се в живота ми – Галатея е моят най-голям учител. Благодарна съм и от цялото си сърце и душа, че тя е избрала точно мен за своя майка.
Безкрайно се гордея с нея, защото тя е истинско чудо. Не бих могла да искам нещо повече от нея, защото за мен тя е съвършена.
Галатея е много будно и емоционално дете. Дълбоко вярвам в нея и вътрешно знам, че тя може да постигне всичко, което поиска.
Старая се да и оставям голяма свобода, когато прави някакъв избор, дори и в ежедневието, защото за мен е важно, тя да порасне като млада дама, която да може да прави сама своите избори и да носи отговорност за нещата, които прави, или не прави.
Тя как реагира на професионалното ти занимание – илюстратор на детски книги?
Галатея е много привлечена, от това, което правя. Може би в нея виждам себе си – малката Мими, когато майка ми рисуваше, а аз я наблюдавах и черпех от вдъхновението и творчеството ѝ.
Определено виждам как желанието да твори се заражда и в Галатея. Тя рисува редом с мен и създава приказни рисунки и персонажи, в които и двете сме влюбени.
Всяка нейна рисунка събирам и прибавям в колекцията и от рисунки. Често с нея си говорим колко ще бъде забавно, когато види тези рисунки след 10 години.
Ти имаш дългогодишен опит като дизайнер. Живяла си в различни градове в страната и си работила в агенции за дигитален маркетинг. Какво е да си дизайнер и илюстратор в дигиталния свят?
Да бъда дизайнер и илюстратор за мен това е нещо съвсем естествено. Всичко това го чувствам като мое призвание.
Като графичен и уеб дизайнер, аз основно се занимавам с това да решавам проблеми, на клиентите, с които работя и да предлагам решения, посредством правилен дизайн.
Като дизайнер, аз имам за цел да вляза в обувките на моите клиенти и да създавам работещи решения за техния бранд.
Докато като илюстратор, аз вече имам пълната свобода да изразя своя вътрешен свят, да му придам цвят и усещане, така че да завибрира на моята честота.
Как се развиват тенденциите на илюстрациите с новите технологии?
Всички сме наясно, че новите технологии и по-конкретно AI набират огромна скорост и съвсем осезаемо заемат място в живота ни. Приемам всичко това, като дизайнер и илюстратор.
Аз съм от хората, които вярват, че когато създавам илюстрациите си със страст, желание и любов, то всичко това бива въплътено в моите рисунки и то остава да живее в тях. Аз вграждам тази божествена искрица в илюстрациите си. Тя остава невидима за очите, но бива видима за сърцето.
Коя е любимата ти приказка/ книжка от детството?
Любимата ми приказка като малка беше “Красавицата и Звяра”. Мога да я нарека любима, тъй като чрез нея аз осъзнах, че човек винаги има шанс да израсне и да се промени. Винаги има шанс да се поучи от грешките си и чрез любовта да възроди истинската си същност.
Как виждаш детските книжки на бъдещето?
Детските книжки от бъдещето може да изглеждат различно, може вече да нямат физическо проявление, но въпреки това ще бъдат важна част от израстването на децата. Детските книжки не само запознават децата с други светове и реалности, те са много повече от това. Те са времето, в което родителите могат да бъдат истински присъстващи за техните деца, четейки им приказки.
Къде виждаш себе си след 10 години?
След 10 години виждам себе си щастлива, още по-щастлива. Виждам мъдрата си усмивка и удоволствието от живота, който живея. Виждам и благодарността в очите си за всичко, което е било и ще бъде.
Научете повече за вълшебствата, които сътворяваме и събитията, които посещаваме, като ни последвате във Фейсбук, Инстаграм и TikTok.
