Ева Иванова – Ами Тола: “Моето желание винаги е било да разкажа приказките, които са вътре в мен”

Разкажи на читателите за себе си. Откъде си и какво си правила до момента?

Здравейте, казвам се Ева. Част съм от дуото в Издателство “Ева и Мария” и определям себе си като творец. Наричат ме писателка, поетеса и драматург, защото съм писала пиеси за деца и възрастни, имам и издаден роман и наръчник за копирайтъри. Живея в Бургас, но съм родена в Казанлък. Израснах в чужбина, но по-късно се върнах в България, за да завърша образованието си и да творя. 

Определяш себе си като творец. Това не е ли много общо?

Да, определям себе си като творец. Според мен „творец“ е всеки, който създава творби. Когато твориш сякаш от въздуха, както се казва на английски “out of thin air”, и създаваш творби тук, няма как да не си творец. Според мен творец е всеки, който успява да даде живот на нещо ново тук. В този ред на мисли, градинарите или земеделците също са творци. Те творят със земята. 

Какъв е смисълът на живота за един творец според теб? 

За мен висшия смисъл на съществуването тук е да бъдем в услуга на другите и да създаваме с любов онова, което трябва да дойде чрез нас. Някои хора са в услуга на другите чрез творбите си. Определено мога да кажа, че създавам моите герои и техните истории с много любов. 

Това, което мен лично ме осъществява е да се науча да обичам живота, във всичките му форми. Понякога това е доста трудно. Но чрез творбите ми се получава някак неусетно.  

Как се зароди идеята за Издателство “Ева и Мария”? 

Издателство “Ева и Мария” е проект, който трябваше да се състои. Много харесвам една мисъл на Талия Хънтър, която гласи: “Всичко, което е предначертано за нас, ще ни намери. Всичко, което е необходимо да знаем ще достигне до нас. Всичко, което трябва да преживеем, ще се сбъдне. Всичко, което трябва да направим, ще се прояви чрез нас, защото нашият жизнен път е вплетен в самите нас.” 

Независимо какво правех в живота си и какви действия предприемахх… Независимо колко пъти стартирах различни самостоятелни или общи проекти с други хора, (някои, от които не видяха бял свят), моето съкровено желание винаги е било е да разкажа приказките, които са вътре в мен.

Тоест за теб има някаква предопределеност на събитията в живота? 

Да, спокойно мога да кажа, например, че виждам предопределеността в това да се запознаем с Мария, която макар и по друг начин, има същите вътрешни творчески пориви. Това е закон на привличане при себеподобни – творци, които, като някакви самостоятелни енергийни частици в необятното пространство имат сходен заряд. Ако тяхната мисия е обща и вплетена в техния заряд, те се привличат като магнити и е неизбежно да се срещнат. 

Смяташ ли, че абсолютно всичко е  предначертано и няма как да не се случи?

Разбира се, елементът на изненадата или на непредвидимото е налице, защото с Мария се запознахме по изненадващ за мен начин – в дигитална агенция, в която работихме и двете. Аз не съм работила за други хора повече от година и половина (общо) през последните 13 години. Т.е. трябваше да се случи нещо необикновено, за да последва предопределеното. Парадоксално звучи, но историите на живота, според мен, се зараждат преди всичко в парадокси. 

Какви професии имахте в агенцията? 

В агенцията тя работеше като дизайнер, а аз – копирайтър. Двете станахме много близки приятелки и видяхме, че се сработихме много лесно, което е рядкост за бизнес партньорства.

Бих казала, че сме облагодетелствани в това отношение. Останалото е част от историята на издателството, която ще продължим да споделяме с читателите си по един или друг начин. 

Как реши да се занимаваш с писане?

Измислянето на истории винаги е било част от моя път. Освен, че пиша детски приказки, аз също така и изследвам механизма, по който те се създават, развиват, зареждат с витална енергия и разбира се как завършват. Още от малка обичам да разказвам истории. 

Спомням си как написах своя приказка в трети клас и госпожата я прочете пред всички, а после ме похвали. Спомням си как казах на баба ми след това, че ще стана писател, а тя ми се скара и каза да си гледам задачите по математика. Тогава вече бях сигурна. 

Имаш издадени книги под псевдоним Ами Тола? Откъде идва той? 

Думата “амитола” означава небесна дъга на сиукс – един от индианските езици. Нося този свой псевдоним от пребиваването ми в Канада, където имах близки срещи с тях и мистични преживявания. 

Ти си живяла в Канада, разкажи ни за живота си там? 

Канада не беше мой избор. Отидох там още като дете и мога да кажа, че израснах там. Върнах се в България при първа възможност и беше напълно съзнателен избор, за който не съжалявам, защото както вече казах, заминаването за там не беше мое решение, а на семейството ми.

Аз имам силно чувство за индивидуалност и желание да правя свои собствени избори. Отне доста време да вляза в коловоза на личната си съдба по-късно. Извоювах това свое право с доста лични битки, за които един ден е вероятно да разкажа под някаква форма – може би, като творба.

Как виждаш индустрията на детските книжки в глобален план?

Детските книги ще бъдат все по-важна част от развитието на децата в бъдеще. Днес все повече хора осъзнават, че именно книгите развиват въображението и мисленето на децата. Те стимулират ума не само да си прави свои собствени изводи, но и да вижда причинно-следствена връзка между неща, които привидно нямат такава.

Историите и приказките са неотменна част от човешкото развитие като цяло. От древността приказките – наративите са тези, които зареждат хората с емоции, придавайки смисъл на живота. По този начин се предава историята през поколенията и се съхранява.  От тогава и до днес се запазва традицията да се четат приказки и да се разказват истории вечер преди лягане.

Коя е любимата ти приказка от детството?

Много обичах да чета детски приказки като малка. През годините имах различни любими, като например: „Джуджето дългоноско“, „Неродена мома“, „Дивите лебеди“, но най-силно впечатление ми беше направила „Халифът щърк“. Спомням си, че тази приказка ме накара да тръгна по пътя към себепознание. Бях силно впечатлена, от това, че с една тайна дума, можем да възвърнем истинския си облик… Освен това винаги съм обичала приказки с птици. Това са любимите ми животни.

Тайнствената дума за мен беше нещо като талисман – вълшебен шепот. Помня, че започнах да си измислям таен език, който само аз разбирах, дори някъде пазя азбуката му. Тази приказка развиваше въображнието ми и често си представях, че аз също имам такава вълшебна дума, скрита някъде дълбоко вътре в мен, която не помня, но има способността да възвърне истинския ми облик – на птица. 

Какви ще бъдат приказките на бъдещето?

Едни от нещата, за които аз и Мария говорим чрез нашия проект, са универсалните принципи и дълбокия смисъл в самите наративи (истории) на приказките. Сюжетите могат да бъдат безкрайни. Някои приказки на бъдещето могат да включват и новите технологии – роботи, изкуствен интелект, холограми, виртуална реалност и т.н. Могат да включват митове и вълшебства, рицари, крале, феи, еднорози, магьосници.

Можем да се качим на един имагинерен асансьор като този на Уили Уонка от “Чарли и шоколадовата фабрика” и да се движим във всички посоки на въображението, но едно нещо ще остане – дълбокото послание, което искаме да предадем чрез историята на героите и паралелно с това  – усещането и възприятието като пренесем читателите в този приказен свят с помощта на невероятни илюстрации. Най-общо казано, искаме да предадем дълбоки и искрени послания, които да оставят трайни усещания в нашите читатели и да развием у тях усет за естетика. 

Къде виждаш себе си след 10 години?

Много обичам фразата: “Ако искаш да разсмееш Бог, кажи му плановете си”. С това оставям една отворена вратичка към изненадата. И все пак, смятам да работя усилено за реализацията на всичко, което е вплетено в жизнения ми път и трябва да се прояви тук чрез мен.  

Ако искате да научите повече за вълшебствата на Ева и Мария, последвайте ни във Фейсбук, Инстаграм и TikTok.