Психологически прочит на 12-те стъпки на Пътя на Героя в приказките – Част 1

Приказките не са просто истории за деца. Те са древни психологически карти, които описват вътрешни процеси на израстване, трансформация и съзряване. Именно затова те продължават да действат терапевтично – както при децата, така и при възрастните. В издателство „Ева и Мария“ подхождаме много отговорно спрямо създаването на всяка една наша приказка и я гледаме от всички възможни ъгли, особено от психологическия, било то в текстов или визуален, и естетически контекст.

Една от най-ясните структури, чрез които можем да разберем защо приказките „работят“, е моделът на 12-те стъпки на Пътя на Героя, популяризиран от Джоузеф Кембъл и дълбоко съвместим с юнгианската аналитична психология.

Джоузеф Кембъл (1904–1987) посвещава десетилетия на изучаването на митология, антропология, фолклор и религия. Той забелязва, че независимо дали става дума за древногръцки мит, будистка легенда, индианска приказка или средновековен епос, основната структура на разказа за вътрешната трансформация се повтаря.

Силно повлиян от аналитичната психология на Карл Густав Юнг и неговата теория за колективното несъзнавано и архетипите, Кембъл стига до извода, че тези повтарящи се мотиви не са културна случайност, а отражение на универсални психични процеси.

В своята книга „Героят с хиляди лица“ (The Hero with a Thousand Faces, 1949) той формулира концепцията за мономита – идеята, че зад безбройните митове стои един и същ вътрешен път, който човекът преминава в различни форми. По-късно този път е систематизиран в това, което днес популярно наричаме 12-те стъпки на Пътя на Героя.

Приказката като път на психиката в „Кай водното конче“

Ще използваме нашата приказка за „Кай водното конче“ като пример, тъй като пътят на мъничкия Кай е дълбоко свързан с 12-те стъпки на Пътя на Героя.

В юнгиански смисъл героят в приказката не е външен персонаж, а символ на Аз-а, който тръгва към своя цялост.

В книгата ни комарите, светулката, магическите символи – природни стхии и изпитанията са образи на вътрешни архетипи – Сянката, Анимата/Анимусът, Мъдрият старец, Детето и т.н.

Пътят на героя описва инициационен процес – напускане на старото психично равновесие и завръщане към цялостта си с ново осъзнаване.

1. Обикновеният свят

Героят живее в привидно подреден свят, който обаче вече изглежда илюзорен и тесен като в „Шоуто на Труман“, например. Филмът е показателен именно за тази стъпка.

Психологически прочит: Аз-ът функционира, но е ограничен от навици, страхове или наследени модели. В приказките това често се изразява като домът на героя, неговите близки, които не го разбират, малкото градче или село, където нищо не се случва. Сякаш героят там е застинал в свят без магия. В случая на „Кай водното конче“ това се случва с него, докато още е напълно несъзнателен. Той е само едно яйчице на върха на зелен лист и не подозира, че ще бъде „изгубен“ в големия порой.

2. Призивът към приключение

Появява се нарушаване на реда – проблем, въпрос или липса. В приказката ни за Кай идва силна буря, която отнася яйчицето му и той се излюпва сам, далеч от своето семейство.

Психологически прочит: Несъзнаваното изпраща сигнал, че е време за развитие. Приказният призив рядко е удобен, лесен и приятен – той изисква движение и излизане от комфортната зона, доверие към непознатото. Прекрачване отвъд прага на първоначалната команда, която ни подтиква на всяка цена да оцелеем и да се самосъхраним. Смелостта тегли към подвиг.

3. Отказът от призива

Героят се колебае, страхува се или се опитва да остане в старото, познатото, уобното. Той може да се върне към тази стъпка повече от веднъж, но в общи линии това е моментът, в който се проявява Сянаката / Заблудата/ измамата. Проявява се на героя чрез съмнение, отричане или бягство от правилното нещо, от моралната постъпка. От това да промени себе си и да направи компромис с комфорта си. Кай на всяка цена търси семейство, да бъде в комфортна зона и попада на лошите комари, които го подлъгват и му казват, че и той е комар. Той тръгва с тях, защото е по-лесно да тръгне с непознатите, отколкото да открие истината за себе си. Този етап е важен, защото показва цената на промяната.

4. Среща с наставника/учителя

Появява се фигура на помощ – фея, старец, животно или неочакван съюзник. Могат да бъдат и повече от един. Те помагат на героя да открие своя път. При Кай това е светулката. Тя се явява на Кай водното конче и му осветява пътя към самия него, когато той е готов да чуе мъдростта на светулката и вече е прозрял измамата.

Психологически прочит: Тук се активира вътрешният ресурс и доверието към процеса. Наставникът не върши работата вместо героя, а му напомня, че не е сам и всичко, от което се нуждае, е вътре в него. Външният свят е само огледало на вътрешната му реалност.

5. Прекрачване на прага

Героят напуска познатото и влиза в непознат свят. Това е точката на необратимост – старият начин на съществуване вече не работи. В психичен план започва истинската трансформация. Тук героят може да се срещне директно със стихиите, които управляват света, да получи тяхната мъдрост и да стане просветен. Той вече е направил крачката към това да има различна история от тази на другите. Той вече е мъдрец, но все още не го осъзнава напълно.  

Кай се отпуска на стръкче трева и затваря очи, а вятърът леко го залюлява. Той прави нещо ирационално. Задава въпроса си към природата, а чува вътрешния си глас, как пее с водата, земята и тревата. Чува истинското си име и разбира каква е истинската му природа – тази на водно конче.

6. Изпитания, съюзници и врагове

Следват поредица от големи и малки предизвикателства. Те трябва да накарат героят да вярва в себе си и в пътя си. Героят се учи кого да слуша, на кого да вярва и как да не се подвежда. Приказките тук развиват у героя умение да разпознава благотворното от измамното. Той развива вътрешния си компас, интуиция, морална чувствителност и цялостна вътрешна ориентация и намира стабилност и устойчивост в себе си. Тази стъпка може да се препокрива с тази на „прекрачването на прага“, при Кай дори я предвещава. Той открива силата в себе си, когато комарите напускат дома си от кал и го оставят съвсем сам.

7. Приближаване към най-дълбоката пещера

Героят усеща, че предстои нещо решаващо. Това е момент на вътрешно напрежение, в който старите защити отслабват. Често в приказките това е мрачно място, замък или гора – символи на дълбокото несъзнавано. Обикновено там се крие нещо страшно, нелицеприятно и то трябва да бъде победено на всяка цена. Тази стъпка може да се случи и в друг момент от приказката. При Кай се случва, когато остава сам в нощта и след това идва при него госпожица Светлина (светулката).

8. Голямото изпитание

Срещата със Сянката в нейната най-интензивна форма. Тук се преживява символичен преход, чрез загуба на илюзия, провал, или страх от непознатото. Тази стъпка може да се прояви нелинейно, тя може да се прояви и в по-ранен етап от пътя. Например, Кай разпознава, че не е комар, защото не може да ходи на лов и да жужи като останалите комари, когато те го викат да лети с тях и да ходи на лов. Той разбира, че е по-ярък на цвят и има по-различен външен вид от тях.

Психологически прочит: Измамната идентичност се разпада, за да освободи пространство, в което да се роди нова – автентична, зряла и истинска идентичност.

9. Наградата

След изпитанието идва дарът – магически предмет, знание или освобождение. При Кай се случва тогава, когато той познава любовта към самия себе си, когато се приема такъв какъвто е и полита с крилцата си.
Това е интеграция на отхвърлен аспект, онзи който героят е пренебрегнал. Героят вече разполага напълно с нов вътрешен ресурс. Той е осъзнат и променен. Вече никога няма да бъде същият.

10. Пътят обратно

Героят трябва да се върне в света, от който е тръгнал. Тази стъпка показва, че осъзнаването не е достатъчно – нужно е прилагане. Тук Кай водното конче вече лети със собствените си крила и търси себеподобнни. След като той разбира кой е и лети, Кай среща истинското си семейство – своите себеподобни. В реалния живот това е трудният преход между вътрешния и външния свят, тогава често отпадат от нашия свят тези хора, които вече не рефлектират нашата нова същност, но на тяхно място идват други, които ни подкрепят и ни помагат по новия път.

11. Възкресението / Прераждането

Последно изпитание, което проверява дали промяната е истинска.
Героят реагира по нов начин на стари тригери (стимули). Това е доказателство за психологическа зрялост и трансформация. Онова, което преди това го е докосвало, сега вече е интегрирано по нов начин. Например, когато Кай водното конче разказва на своето семейство през какво е минал, как е живял при комарите, за да достигне до знанието, че е водно конче, накрая имаме завършек на приказката по един забавен начин „Кай е единственото водно конче, което е било някога комар“. С тази закачка ние показваме, че това е бил неговият път, но той вече не е болезнен, а забавен и интересен, част от неговата трансформация.

12. Завръщане с наградата – еликсирът на знанието

И именно след завръщането си Героят носи нещо ценно за себе си и за общността. В приказките това е изцеление, мир, знание или нова форма на „ред“. Децата сами могат да доразвият приказката за Кай и да си представят как той разказва на другите, че могат да чуят вътрешния си глас в тишината или пък, че природата може да говори, ако се доверим достатъчно на себе си и притихнем, за да я чуем…

Психологическият прочит: Аз-ът вече служи на нещо по-висше от себе си – на общността, на по-голямата цялост. Героят вече не е изцяло обсебен от Егото си и се връща у дома, но вече дълбоко променен – мъдър, различен, готов да сподели даровете, които е придобил, със света.

В заключение

За нас 12-те стъпки на Пътя на Героя не са единствената формула, която трябва да се следва буквално. Те не са и последователност, която гарантира „правилна“ структура на сюжета на една приказка. Те са език за разпознаване на трансформацията – начин да назовем онова, което се случва във вътрешния свят, когато героят се променя и преодолява страховете си. Ние сме открили и фундаментални истини, които движат всяка една история, като например „преодоляването на страха от непознатото“, но това не гарантира създаването на „гениална“ или „велика“ приказка. Това е само един малък компонент от стотици други. Никой не може да имитира онези истини, до които се докосва сърцето, а то знае винаги най-добре кои сме ние всъщност и на какво сме способни. Именно затова „ръкописите не горят“ както е казал Булгаков, и някои приказки отекват във вечността. Времето е единственият съдник.

В приказките 12-те стъпки служат за основа, защото отразяват реални психични процеси: загуба на старо равновесие, среща със Сянката, криза, интеграция и завръщане с нов смисъл. Но редът им, формата им и дори броят им могат да се променят, без да се изгуби същността.

Затова Пътят на Героя не е линия, а жива структура от възможности (прочетете част 2) , в която всяка история открива собствена конфигурация. Това, което остава неизменно, е ядрото на трансформацията: моментът, в който нещо старо трябва да отпадне, за да се появи нещо по-истинско.

Именно тук приказката разкрива своята най-дълбока сила. Тя не учи какво да правим, а какво е възможно. Не дава готови отговори, а създава вътрешно пространство, в което читателят – дете или възрастен – може да разпознае собствения си път.

В този смисъл 12-те стъпки не са крайна цел, а покана за вътрешно пътуване. А всяка истинска приказка разкрива множество различни пластове с всеки прочит и може да бъде приета индивидуално от всеки читател.

Научете още полезна информация, свързана с детските книги и приказните вдъхновения на издателство „Ева и Мария“. Последвайте ни във Фейсбук, Инстаграм и TikTok, за да видите какво ново от нас тепърва предстои.